Georgi Gotev, Brussels: There will be no other Bulgarian presidency

We, the Bulgarians, are an easy target for those who instigate xenophobia, says the publisher of Bulgarianpresidency.eu. The Brussels-based journalist believes the lack of reaction to the British tabloid press in pointing at the Bulgarians and Romanians as a national threat to the island got out of hand and led to Brexit. Speaking to his colleague Milena Dimitrova, he shared his disappointment of the political scene in Bulgaria.

Georgi, how did you leave Bulgaria?

It was in 2007, I was a newspaper journalist in Bulgaria, and the country had just entered the EU. Until that moment, I was fortunate enough to see all my articles on the front page, to attract attention, to be invited to comment on TV, and suddenly, after the accession, I realised that the interest went down to zero, so I asked myself what I was doing. I accidentally found an advertisement for an interesting job in Brussels. I read it once, twice – only my name wasn’t mentioned, but it was like a personal invitation to me. I applied and got this job.

Did you imagine in your previous journalistic career that you will live and work abroad?

Of course. By the way, I have always tried to answer the questions you traditionally ask in our Diaspora rubric, you always start with “why did you leave, would you come back” and “how does Bulgaria look like from a distance?” And that’s why these human stories were all the more interesting to me. This is a collective psychotherapy. I grew up abroad. I am different from all your other interlocutors because I lived abroad from my early childhood, well before 1989. I studied abroad all the time except in the fourth grade when I was in Bulgaria and in a class with Meglena Kuneva [she became Bulgaria’s EU accession negotiator and was the country’s first EU commissioner] and also and in the eighth and ninth grade, in the French High School in Sofia. For the rest of my life, I have lived abroad – Cairo, Algeria, Bucharest, where I graduated from university at the age of 20. For me, living abroad is not unusual since it was my case from my earliest childhood.

Does Bulgaria attract you?

I did not feel good in Bulgaria for a long time. When I was in Algeria or Romania, as a kid and as a youngster, they looked at me like a wonder child, and in Bulgaria they called me zeiss [a mean nickname for kids with glasses], a fatso, although I was not that fat. At the French High School, I was speaking and writing in French better than the teachers, which was very irritating to them. While in Communist Romania, the university professors immediately noticed that I had read more than 1,000 books and were in internal competition to oversee my diploma work; it was on Borges and the theory of the fantastic of Tsvetan Todorov [a Bulgarian-French philosopher and intellectual whose works were prohibited in Communist Bulgaria]. This attitude has not changed during democracy, on the contrary. In Brussels, one of the leading lobbyist firms, Hill and Knowlton, has identified me as one of the five most influential journalists, while in Bulgaria Peevsky’s media are smearing my name each time they need to mention me. It is offensive, because let’s be clear, Peevski’s is the official media in our homeland. How can I be attracted by such a Bulgaria?

Don’t you think your messages would be more convincing if you were not complaining?

I do not know how it sounds, but I do not complain. When someone in Bulgaria is a little bit successful, there is always somebody else who says something nasty about his sister. But let’s move on. In Belgium, I felt I was born again. Brussels fulfills its role as the capital of the EU. Here I feel at home. In Bulgaria, many looked at me as a dangerous alien.

There was an understanding that even if you speak well a foreign language, you cannot become a good journalist in another country because you do not know the mentality of people, you laugh and wonder about different things, you are not familiar with their lullabies. How did you overcome this psychological barrier?

Well, I know a lot of French lullaby songs, there is no such barrier to me. However, I am not a “Belgian journalist” in the sense that I do not cover Belgian politics, I am a journalist equal to all the other European Union journalists who are trying to figure out what is going up in the Union.

How did you decide to start the project for the website Bulgarianpresidency.eu?

The idea was born when the clock was ticking, three months before the start of the Presidency, and I thought what would happen if I did not do it. I thought there would be no second Presidency …

Why not? It will come quickly in 2033, can we can even live to see it.

Until then, the European Union will be reformed, it would get rid of the rotating presidencies and the Council trios. Although for a new member state the rotating presidency is useful, it puts them in the driver’s seat. I have seen it with other new members as well. Before the presidency, the relationship between the newcomer and the Union is “us” and “them”. But as you sit at the helm, you start to look at the EU as something which is also yours. I have seen this positive effect many times with other new members. I started the project when I realised that there would be no other presidency. Why should I be sorry for the rest of my life for not having done it? And missing the chance to say what I’m sure is useful? The media in Bulgaria are not free, let’s not fool ourselves. And instead of reading only paid public relations, about the wisdom of Lilyana Pavlova, let’s rather write smart articles. It’s not that we, the journalists, know everything, but at least we should say what we know. One day people will assess the presidency, by reading this website as well.

Why do you choose the website to be in English?

Because I see in Brussels how little they know about Bulgaria. If I had a bigger resource, the site would be bilingual – English and Bulgarian. Or in three languages. I’m a big fan of Francophonie.

Have you heard the hypothesis that Boyko Borissov intended to use the political momentum of the presidency to run to be next Council chairman? And next year, when Donald Tusk’s second term expires? Rumours have it he already secured the support of Merkel and Macron.

Laughing out loud! Donald Tusk can be compared to Boyko Borissov on just one thing: when he was an ordinary person, he climbed on factory chimneys, just as Boyko Borisov probably climbed on fire stairs [he was trained as fireman].

There is another similarity. Both in the beginning of their European career almost did not speak English.

No, there is no such similarity. Donald Tusk learned English quite well. And he is a true European, he is not an Eastern Balkan populist.

You turned 60 last May, in the prime of the Presidency. The tradition requires a person to clean up contacts from the phone book and to keep only those friends he wants to keep. How did you do it?

I did not delete any friends. I was annoyed once when a friend wrote that he would clean up his friends on Facebook. He can erase me, I won’t.

How do you pick your Facebook friends?

I have public status in Facebook, and I am communicating with my Bulgarian readers and friends. And for international readers I use Twitter, which is much more popular in Brussels.

Do Bulgarians live well in Brussels, are they missing something?

There are many people like me who make a career or a living in the orbit of the European institutions. But there are also many Bulgarians of Turkish people who are mostly manual workers. We are not all Bulgarians under one denominator in Brussels. As is evident from the interviews in the Diaspora section, there is no building where cultural activities could be held and it is a pity that people need premises when the country has two unused buildings at Arlon and Hamoir streets. Of course, they need to be rehabilitated, they are locked anyway, and that is outrageous and a shame for a number of ambassadors. I know these ambassadors personally and I do not bother to blame them for their inaction.

Once, with other people, I spoke to Maria Louisa [the sister of Simeon Saxe-Coburg-Gotha] and she said, “There is no glue!”, meaning that there is no unifying idea or cause, or even a symbol of our diaspora, which is quite heterogeneous. Do you agree?

I hope it will not be Slavi Trifonov [a famous showman with political ambitions] who will unite us, he made it in London in a remarkable way, so far there was no big gathering of Bulgarians as his concert. But the obedient media pretended they didn’t notice it.

Do you see Slavi as Bulgarian Beppe Grillo and his show – like “Five Stars”?

There is room everywhere for anti-party parties, and even without a crystal ball, one can predict their rise.

Does the rise of anti-system parties mean there is a decline for traditional left and right?

If it is the case, that’s too bad for them. I started to like anti-system diplomacy. Why, in 25 years, is there a chance to solve the Macedonian name dispute and this country to get the same perspective as Bulgaria? Because Tsipras is Prime Minister of Greece, he does not represent the political monsters Pasok and New Democracy, who ruined the state. That is why he is strong as a politician. In Macedonia, Zoran Zaev is an absolutely anti-system politician, seemingly completely immune from chauvinism and nationalism. This is very unusual for Macedonia and the Balkans as a whole. These are anti-system facts. It is very strange that on the 12th of June, prospects that seemed totally impossible became reality. Zaev and Tsipras got an agreement. Kim Jong-un and Donald Trump shook hands. It is amazing that these two events happened on the same day.

I saw your EURACTIV analysis, I just wanted to add the example provided by Penka the cow, who changed in an anti-system way the rules of the European Commission. But we talk about us, the people. Are we Bulgarians in some way discriminated against as European citizens? We are always in the queue of the statistics, they always point at us as a casus belli, diverting the attention from the West, and our fellow citizens in the EU know little about us?

Yes, there is such discrimination, because at the difference of Africans, Asians and all the great peoples of India and its diaspora in Bulgaria, the Bulgarians are an easy target for instigating xenophobia against foreigners. If anyone says that many Afghans or Nigerians are entering Europe, there will be many organisations to protest and denounce the critic as racist. The Roma minority is defended, but there is no problem claiming that Europe is filled with Bulgarians and Romanians because we are not black or yellow and because none of our embassies bothers to pick up the phone and call the editorial office, even if it would be a matter of honor. Since no one protests, it has become a sport of attacking the Bulgarians publicly. I am convinced that if Bulgaria had reacted against the UK tabloid press, Brexit would not have happened!

It is true that a few years ago, UK tabloids sent reporters waiting at the airport to see the crowd of arriving Bulgarians, but that didn’t happen [on 1 January 2007 Bulgarians were able for the first time to go to the UK visa-free]. But don’t you exaggerate, saying that Bulgarian inaction led to Brexit?

As early as 2006, the British press began to create a climate of fear regarding the crowds of Bulgarians and Romanians. No one reacted sharply, the English tabloid press got out of hand and ten years later we got Brexit.

How do we react when politicians do not do their job?

By voting. There is no other way. The bad thing is that I myself have difficulty in deciding for who to vote. This is the most disturbing – I do not see who I should vote for in Bulgaria. In Belgium, because I already have Belgian citizenship, I know which politician to support, but not in Bulgaria. I want to vote for someone I trust. If you are disappointed with those in power, you usually give your vote to the opposition. I am very dissatisfied with those in power. But if you do not believe the opposition, who can you vote for?

If one day the journalists become politicians … I am dreaming, but I wake up when I’m thinking of Nikolay Barekov [TV journalist turned populist politician]. Or Siderov [journalist turned far right politician], or Toma Bikov [turned GERB politician], Toma Tomov [turned MP from BSP] … In our history, there are examples of successful transformation – Zachary Stoyanov, Stoyan Mihaylovski – and many politicians at the beginning of their career were reporters and publicists. Both Bismarck and Churchill expressed the view that “journalism is a good profession, but only if you stop in time”. Are you planning, Georgi, to run for office?

And Boris Johnson was a journalist in Brussels, and he invented the fake news of how stupid the EU was by forbidding curved cucumbers. A brilliant example of a journalist who caused even more harm when he became a politician! After Boris Johnson, a whole generation of British journalists emerged and professed this eurosceptic nonsense. And Bulgarian journalists, because they do not know a lot of foreign languages, when they search the internet, they take for granted such dumb stories. Antonio Tajani, the President of the European Parliament, was also a journalist, but in politics, he is just boring. I do not think journalists have the potential to be better than other politicians. It is important for politicians to let journalists do their job. Now good journalism does not pay well, copy-paste is robbing real journalism, there are issues with the social media, where many claim to know more than professional journalists. When a journalist works in good conditions, he does not want to change his profession. Of the contemporary journalists you mentioned, I deeply respect Toma Tomov. I wonder, however, why he became a member of parliament.

Will the project Bulgarianpresidency.eu continue?

The project stops on 30 June, with the Presidency. But I plan to continue writing about Bulgaria for the foreign audience. I notice that this audience often has fun with my articles. I expect Romanian colleagues to copy my project, their presidency starts in six months. I am not going to be mad because if they steal my idea, I will wish them success.

Георги Готев, Брюксел: Няма да имаме друго европейско председателство

Ние, българите сме лесен прицел за изливането на ксенофобия, смята издателят на сайта Bulgarianpresidency.eu. Журналистът в Брюксел мисли, че Брекзит е резултат от липса на реакция при соченето на българите и румънците британската таблоидна преса като национална заплаха за Острова. Пред колегата си Милена Димитрова той изрази разочарованието си от българската политическа сергия.

Георги, ти как си тръгна навремето от България?

Бях журналист в България, годината беше 2007-а, България току-що беше влязла в ЕС. До този момент имах щастието всичко, което пиша, да излиза на първа страница и да му се обръща внимание, канеха ме по телевизии, и изведнъж си дадох сметка, че интересът спада към нула и си зададох въпроса какво правя. Случайно попаднах на обява, че търсят човек за работа в Брюксел. Четох, препрочитах – само името ми не го пишеше, иначе все едно, че беше лична покана за мен. Кандидатствах и получих тази работа.

Предполагал ли си в предишната си журналистическа кариера, че ще живееш и ще работиш в чужбина?

Разбира се. Впрочем, винаги съм се опитвал да отговоря на въпросите, които традиционно се задават в рубриката „Диаспора”, ти винаги започваш с „защо замина, би ли се върнал” и стигаш до „как изглежда България от дистанция”. И затова човешките истории са ми били още по-интересни. Това е една колективна психотерапия. Израснал съм в чужбина. Различен съм от всичките ти събеседници, защото съм живял и в чужбина от най-ранно датство, преди 1989 г. Учил съм през цялото време в чужбина освен в четвърти клас, когато бях в България и то в един клас с Меглена Кунева, а също и в осми и девети клас, във Франската гимназия. През цялото останало време съм живал в чужбина – Кайро, Алжир, Букурещ, където завърших висшето си образование на пресно навършени 20 години. За мен животът в чужбина не е нещо необичайно от най-ранно детство.

Привлича ли те България?

Отдавна не се чувствах добре в България. Когато бях в Алжир или в Румъния, като дете и като младеж, на мен гледаха като на вундеркинд, а в България ме наричаха цайс и дебел, въпреки че не бях чак толкова дебел. Във Френската гимназия говорех и пишех на френски по-добре от учителките, което много ги дразнеше. А в комунистическа Румъния професорите в университета веднага забелязаха, че бях прочел много повече от 1000 книги и водеха вътрешно състезание при кого да избера да защитя дипломната си работа, тя беше за Борхес и за теорията на фантастичното на невъзвращенеца Цветан Тодоров. Това отношение не се промени при демокрацията, напротив. В Брюксел една от водещите лобистки фирми, Хил енд Ноултън, ме определи като един от петимата най-влиятелни журналисти, а в България медиите на Пеевски пускат лайномета всеки път, когато се налага да споменат името ми. Обидно е, защото нека бъдем наясно, медиите на Пеевски са официоз в нашата родина. Как да ме привлича такава България?

Не мислиш ли, че олекваш, оплаквайки се?

Не знам как звучи, но не се оплаквам. В България някой като постигне нещо, веднага ще се намери някой да коментира за сестра му… Но да продължим. В Белгия почувствах, че съм се родил отново. Брюксел добре изпълнява ролята си на столица на ЕС. Тук се чувствам у дома си. В България на мен мнозина гледаха като на опасен пришълец.

Навремето се смяташе, учеха ни или пък се оправдавахме, че дори добре да говориш чужд език, не може да станеш добър журналист в друга държава, тъй като не познаваш манталитета на хората, с тях се смеете и се удивлявате от различни неща, не си пял люлчините им песни. Как превъзмогна тази психологическа бариера?

Е, аз знам много френски люлчини песни, за мен няма такава бариера. Все пак не съм „белгийски журналист“, защото не отразявам белгийския политически живот, аз съм  журналист равен на всички други журналисти от Европейския съюз, които се опитват да го разгадаят.

Откъде ти хрумна журналистическият проект за сайта Bulgarianpresidency.eu?

Роди се, когато часовникът тракаше, оставаха три месеца до Председателството и си помислих какво би се случило, ако не го направя. Замислих се, че второ председателство няма да има…

Как няма да има! Бързо ще дойде 2033 година, може даже да го доживеем?

Дотогава Европейският съюз ще се реформира, ще премахнат ротацията и тройките в Съвета. Въпреки че за една нова държава-членка ротационното председателство е полезно, вкарва те в играта. Преди председателството отношението между държавата и Съюза е като „ние“ и „те”. Но като седнеш на кормилото, почваш да гледаш на ЕС като на нещо твое. Този положителен ефект съм го наблюдавал многократно с другите нови членки. А проекта го започнах, като си дадох сметка, че няма да има друго председателство. Защо да съжалявам цял живот, че не съм го направил? И да не мога да кажа, това, което съм сигурен, че е полезно? Медиите в България не са свободни, няма какво да се лъжем. И вместо да четем само платен пиар, какви изречения съчинила Лиляна Павлова, нека по-добре да излизат умни статии. Не че ние, журналистите, знаем всичко, но поне нека да бъде достъпно това, което знаем. Един ден ще съдят за председателството, четейки  и този сайт.

Защо реши сайтът да излиза на английски език?

Защото в Брюксел виждам колко малко знаят за България. Ако имах по-голям ресурс, сайтът щеше да бъде на два езика – на английски и на български. Или на три езика. Аз съм голям фен на франкофонията.

Чувал ли си хипотезата, че Бойко Борисов възнамерявал да използва политическата инерция от председателството, за да се кандидатира за следващ председател на Съвета? И то догодина, когато изтече вторият мандат на Доналд Туск? За целта си бил осигурил вече ходатайството на Меркел и Макрон?

Прекъсвам въпроса ти с шумен смях. Доналд Туск прилича на Бойко Борисов само по едно нещо: когато е бил обикновен човек, се е катерил по комини, също както Бойко Борисов вероятно се е катерил по пожарникарски стълби.

Има и друга прилика. И двамата в зората на европейската им кариера почти не говореха английски.

Не, не си приличат по тази линия. Доналд Туск научи английски, и то доста добре. И е истински европеец, не е източнобалкански популист.

На 60 години, на колкото ти стана през май, в разцвета на Председателството, традицията повелявала човек да си прехвърли полезните номера от телефонния указател и да запази само тези приятели, с които иска да се вижда. Ти как постъпи?

Не съм изтрил нито един приятел. Веднъж се подразних, като един приятел писа, че ще си прочиства приятелите във фейсбук. Нека ме изтрие, аз няма да го направя.

Как си подбираш приятелите?

Имам публичен статут във фейсбук, там общувам с българските си читатели и приятели. А за международните читатели използвам туитър – който е много по-популярен в Брюксел.

Добре ли живеят българите в Брюксел, липсва ли им нещо?

Има много такива като мен, които търсят изява и се препитават около европейските институции. Но има и много българи от турски етнически произход, които се занимават с черна работа. Не сме всичките българи под един знаменател в Брюксел. А както личи от разговорите, които се проведоха в рубриката „Диаспора”, липсва сграда, в която да се провеждат културни дейности и е жалко, че хората плачат за сгради и помещения при две неизползвани сгради на ул. „Arlon” и “Hamoir”. Разбира се, те се нуждаят от ремонт, но така или иначе стоят заключени и това е безобразие и срам за редица посланици. Познавам ги лично теи посланици и не се притеснявам да ги упрекна за бездействието им.

Веднъж заедно с други говорих с княгиня Мария Луиза Българска за българите в чужбина и тя възкликна: „Няма лепило!”, ще рече, че липсва обединяваща идея или кауза, или дори символ за диаспората ни, която бездруго е доста разнородна. Съгласен ли си?

Надявам се, че няма Слави Трифонов да ни обединява, той го направи в Лондон по един забележителен начин, досега нямаше толкова голямо събиране на българи както на неговия концерт. Послушните медии се направиха, че не го забелязват.

Виждаш ли Слави като българския Бепе Грило, а шоуто му – като „Петте звезди”?

Има място навсякъде за антисистемни партии, и без човек да има дарбата на баба Ванга, може да предскаже възхода им.

Възходът на антисистемните партии означава спад за традиционните леви и десни?

Ами толкова по-зле за тях. Започна да ми харесва антисистемната дипломация. Защо след 25 години има шанс да се реши спораза името на Македония и тя да получи перспективата като България? Защото Ципрас е премиер на Гърция, който не представлява политическите мастодонти Пасок и Нова Демокрация, които съсипаха държавата. Затова той е силен като политик. В Македония Зоран Заев е абсолютно антисистемен политик, изглежда напълно имунизиран от шовинизъм и национализъм. Това е толкова странно и за Македония, и за Балканите като цяло. Това са антисистемни факти. Много е странно, че на 12 юни пред света се перспективи, които дотогава изглеждаха напълно невероятни. Заев и Ципрас се разбраха. Ким Чен-ун и Доналд Тръмп си стискаха ръцете. Удивително е, че тези две събития се случиха в един и същи ден.

Четох твоя анализ в EURACTIV, прииска ми се само да добавя, че предния ден тон даде кравата Пенка, разбивайки хуманно и антисистемно казионните разпоредби на Европейската комисия. Но да говорим за нас, хората. Дискриминирани ли сме по някакъв начин ние, българите, като европейски граждани? Вечно сме на опашката в барометрите, вечно ни сочат с пръст като казус бели, отклонявайки вниманието от Запада, а събратята в ЕС слабо ни познават?

Да, така е, защото за разлика от всички възможни африканци, азиатци и целия огромен индийски народ и неговата диаспора у нас, българите сме лесен прицел за изливането на ксенофобия срещу чужденците. Ако някой критикува, че в Европа влизат много афганци или нигерийци, ще се намерят много организации да протестират и ще обявят обвинителя за расист. Ромите ги защитават, но няма никакъв проблем да твърдиш, че Европа се пълни с българи и румънци, защото  не сме черни или жълти, и защото нито едно наше посолство не би си направило труда да вдигне телефона в редакцията и да възрази, дори за едната чест. След като никой не протестира, да нападаш българите серийно, се превърна в спорт. Убеден съм, че ако България беше реагирала срещу упреците на таблоидната преса, нямаше да се стигне до брекзит!

Вярно е, че преди години на някои англичани особено им пречехме и причакваха на летището някакви си тълпи от българи, каквито нямаше, ама чак пък да сме виновни за брекзит!

Още от 2006 г. в британската преса започна нагнетяването срещу тълпите от българи и румънци. Никой не реагира остро, английската таблоида преса се отплесна и десет години по-късно се стигна до брекзит.

Как да реагираме, когато политиците не вършат работа?

Като гласуваме. Няма друг начин. Лошото е, че самият а се затруднявам за кого да гласувам. Това е най-страшното – не виждам за кого да гласувам в България. В Белгия, понеже вече имам и белгийско гражданство, знам кой политик да подкрепя, но в България няма кого! Искам да гласувам за някого, на когото вярвам! Ако си разочарован от управляващите, си даваш гласа за опозицията. Аз съм много недоволен от управляващите. Но ако не вярваш и на опозицията, за кого да гласуваш?

Ако някой ден журналистите станат политици…, размечтавам се, но отрезвявам, като се сетя за Николай Бареков. Или за Сидеров, Тома Биков, Тома Томов… В историята ни е имало примери за успешен преход – Захарий Стоянов, Стоян Михайловски, а и по света немалко политици в началото на кариерата си са били репортери и публицисти. И Бисмарк, и Чърчил, има даже сентенция, че „журналистиката е добра професия, но само ако спреш навреме”. Изкушаваш ли се, Георги, да се кандидатираш за политик?

И Борис Джонсън беше журналист в Брюксел, даже точно той измисли абсолютно лъжливата история колко бил тъп ЕС, че забранявал кривите краставици. Ярък пример за журналист, който много навреди като такъв, но още повече, когато стана политик! Оттам се появи цяло поколение британски журналисти, което си измисляше подобни евроскептични глупости. А българските журналисти, понеже не знаят много чужди езици, като бръкнат в интернет, вадят точно такива тъпоумни истории. Антонио Таяни, председателят на Европейския парламент също е бил журналист, но в политиката стои като сивичък мишок. Не смятам, че журналистите имат потенциал да са по-добри от другите политици. Важно е политиците да оставят журналистите да си вършат работата. Сега добрата журналистика не се заплаща добре, чрез копи-пейст се ограбва журналистическият труд, известни са и проблемите със социалните медии, където самозванци претендират, че разбират повече от професионалните журналисти. Когато журналист работи при добри условия, и през ум не му минава да си смени професията. От живите журналисти, които спомена, дълбоко уважавам Тома Томов. Чудя се обаче защо стана народен представител.

Ще има ли следистория журналистическият проект Bulgarianpresidency.eu?

Прокетът спира на 30 юни, заедно с председателството. Но очаквам да продължа да пиша за България за чуждата публика. Забелязвам, че тя често искрено се забавлява на моите статии. Очаквам румънски колеги да копират моя проект, тяхното председателство започва след шест месеца. Нямя да им си сърдя, че са ми откраднали идеята, ще им пожелая успех.