Simeon Saxe-Coburg-Gotha: Time to leave a trace after so many years of isolation

In an exclusive interview in his Vrana Palace near Sofia on 17 November 2017, Simeon Saxe-Coburg-Gotha shared thoughts on the eve of the Bulgarian Presidency of the Council of the EU. The original transcript in Bulgarian follows the English translation.

Simeon Borissov Saxe-Coburg-Gotha (or Sakskoburggotski), born 16 June 1937, is the last reigning Bulgarian monarch and later served as Prime Minister of Bulgaria from 2001 to 2005. During his reign as Simeon II, King (or Tsar) of Bulgaria, from 1943 to 1946 he was a minor, the royal authority being exercised over the kingdom on his behalf by a regency. In 1946 the monarchy was abolished as a consequence of a referendum, and Simeon was forced into exile. He returned to his home country in 1996 and formed the political party National Movement for Stability and Progress (NDSV) and became Prime Minister from July 2001 until August 2005. In the next elections he, as a leader of NDSV, took part in a coalition government with the ex-communist party BSP, when Bulgaria joined the EU in 2007.In 2009 after NDSV failed to win any seats in the Parliament, he left politics.

Your Majesty, there are very few moments when the world talks about Bulgaria, and there is such an occasion with the forthcoming presidency of Bulgaria of the Council of the EU. Previously, Bulgaria was very much present in the world news when you returned to your homeland from a long exile, won the 2001 parliamentary elections and became prime minister. How do you appreciate this new historic chance for Bulgaria to receive the international attention it undoubtedly deserves?

The presidency is indeed a historic moment and a chance, of course. I remember years ago, I mentioned that we should be preparing for such a moment. I think it was in 2009 when I said we should be preparing for (the presidency in) 2018. Then the interlocutors looked at me, as though I was from another planet, because I was speaking for eight or nine years ahead. But now we are here, the presidency was brought forward (six months ahead) because of Brexit, and it is a very important moment. My personal opinion is that we must be well prepared and at all times carry out the Presidency in a meaningful way. But my personal opinion is that this will be the first and last presidency of Bulgaria. The second is in 2032 or so, and by then there will probably be more EU members and it is unclear whether this rotation will be possible at all, so we might as well try to produce the necessary effect now.

But you don’t suggest that there is a danger that the EU will not exist by then?

No, I knock on wood, I am a convinced and keen European, and I do not see anything better for the individual member states. Outside, they could hardly achieve very much.

And how do you see the geopolitical situation, the big challenges, the war in Syria, Russia, Turkey, the migration crisis, are not these risks for the Bulgarian Presidency?

We always have unpleasant and difficult moments, but hopefully all of this can be done in a balanced way and, ultimately, we look at our interests as well, because there have been cases of distraction and coming out of the context on topics that are neither in our competence nor in which we are able to influence.

We have had politicians who loved to teach Russia lessons… [Former President Rossen Plevneliev gained notoriety as an anti-Russian “hawk”.]

Here, these are things that I think are too unbalanced and unreasonable, and I’m not just talking about Russia. Provoking any of the more influential countries is negative for us, but it’s happening. And here I see developing again I would call them under quotation marks “passions,” whether a person is a Russophile or a Russophobe, as if we have not learned for 150 years something a little more normal and more pragmatic.

It looks like they don’t remember the political legacy of your father…

… yes, the fashionable sentence…

“Always with Germany, never against Russia”…

… this phrase is attributed to him…

Yes, it is possible, and in that context it was logical. I say, always with the European Union, never against certain countries because it is not in our interest. And when you look at the map, you can see where we are. Account must also be taken of the exact location of Bulgaria.

Bulgaria-Russia relationship: Schizophrenia all over. Part II

In your life you have attached great importance to Europe’s neighbors on the other side of the Mediterranean, I think of Morocco. But Europe does not pay as much attention to these countries, at least until the emigrants start arriving from the Libyan coast …

Yes, they are constantly arriving in Spain and in Italy, of course. You know, the initiative for the Mediterranean is part of the European Union’s agenda. There are, of course, other priorities, but this is a very important one, because parts of Europe are very vulnerable.

The most important priority of the Bulgarian presidency will be the Western Balkans. It seems logical?

Yes, this is very logical, useful, it affects us directly.

And what could Bulgaria do to help the Western Balkans on the road to EU membership? Maybe be herself a good example of a new member?

This, of course, and to be useful with experience, these are years of experience, and we also have a mutual affinity with these countries, which always facilitates dialogue.

I talked to European politicians and diplomats who knew Bulgaria well when the country approached membership and you were a prime minister. One of them said that at that time Bulgarian politicians did not believe that membership was possible, they feared that these were false promises. He added that you were an exception because you were more optimistic. Do you remember these moods?

Membership in the EU was like a dream until it was seen that there was some window of opportunity, or some light at the end of the tunnel. But at first it seemed almost impossible, and no matter how much this was my wish and ambition, I also did not expect it because there were many obstacles, many difficulties, and of course we had to overcome them. Because the inner front was not to be ignored, wasn’t it? But I think, and these are already historical facts, the popular support for the European Union was almost universal.

You speak of an “inner front,” what more specifically do you mean?

There are always such fronts. Who oppose anything new from an administrative point of view, from any other … There were people who thought things were going too fast, in the sense of changing everything.

Will not you name them?

No, because positions can be found in archives, records, or the media.

Now it seems very trivial that we are in the EU.

Isn’t it? But we came a long way …

But did we use this membership?

If one sums up the balance, it is without any doubt the result is positive. I often think, as I get on an airport customs queue, what it means to pass without passports and quickly. While people in other queues, from other countries of the world, find it hard to pass. In my life I have experienced and seen these torments. The fact is that our people can travel, not to mention the infrastructure and the money that was received here.

People can travel, but this is also the a cause of the nation’s demographic collapse because many people decide that they will have better lives in another place. Young and well-prepared specialists are leaving Bulgaria …

Indeed, I even hear some of the investors complaining because they do not find enough well trained personnel. But this is also a matter of the market. When some of our people abroad will understand, that there are professional opportunities for them here, I expect many of them to return to the Bulgarian market again.

In your life you also engaged in business. How do you expect foreign businessmen to change in our country for the better?

I often travel, and I meet people, talk and hear opinions, sometimes critical. As you say, I came from the private sector … For example, the too slow procedure for companies to register, the purely administrative obstacles that can be easily overcome today, introducing the famous one-stop shop procedures, is really desirable.

Probably as a prime minister you have realised how difficult it is to make reform in Bulgaria …

But not only in Bulgaria. Speaking with my colleagues at that time, we realized that any administration, which is by nature immobile, when it senses something new, it has its defense response.

You must have been more optimistic when you said that for 800 days reforms will work … [When he announced his intention to run for elections, Simeon Saxe-Coburg-Gotha said he can reform Bulgaria in 800 days.]

I was martyrised [by the media] for having mentioned these 800 days, but if they were not 800, maybe they were a thousand, but they changed a lot of things. Perhaps I overestimated the diligence and the desire to modernise, coming from the private sector and seeing the dynamics. But in general, as long as the facts are examined objectively, we come to the conclusion that many things have changed in three years.

We from the media also criticised you for saying that the Bulgarians should change their chip … [As Prime Minister, Simeon used the expression that Bulgarians should “change their chip”, meaning that they should change mentality. The press was very critical, detecting a mentor attitude.]

(Laughs) Yes, but now they all say it. So I was not completely atypical. But in so many other countries there is the same phenomenon, the lack of innovative thinking or acceptance of the new. We are not the least able or the poorest. We must be objective and not to flagellate ourselves. This does not lead anywhere.

Don’t you think that for a new member state, the presidency is a chance to overcome the “us” against “them” mentality vis-à-vis Brussels, that there is the chance to reach maturity for the first time behind at the driving seat? And also the presidency being a chance for more literacy of the Bulgarians about the EU, because let’s face it, even if the media do not always know what the powers of the different European institutions are?

You are right, the Presidency is a chance to explain to the audience, because many people mistakenly say that the Presidency is nothing special. This has to be explained so that everyone can feel involved with a moment so prestigious for our country.

Are you on the board of the Presidency, along with other prominent personalities, what tasks have you set out?

We are yet to see this, only a first meeting, which was tentative and very interesting, has taken place.

Should we oppose Europe at two speeds?

But two-speed Europe cannot depend on us. One is to have an opinion, another is what is doable. I think it is good to focus on education and new technologies because we have many capable people and this is recognised abroad. Otherwise, I fully share the priorities that have been announced. But at this meeting, I said that we should not be too ambitious in the sense of trying to cover too many priorities, but to focus on a few priorities that really are priorities. We must leave a mark of this presidency, as a “new” country in quotation marks, but also after so many years of isolation as a country, as you said, in the driving seat.

The economic crisis in the EU has strengthened the position of populists and nationalists in many member states, nationalists also are present in the Bulgarian government. Is this a risk for the Presidency? Or are they just trying to get a piece of the cake?

I would not say the latter. I think it should be looked at globally. These are cyclical phenomena, because of the crisis, perhaps because of the refugees, it is always easy to mobilise certain strata or people. But we have to look at the important thing, not to point out something that is not of threatening proportions.

You know Spain well, I see near you pictures of the royal family, the former King Juan Carlos and his son Felipe and his wife, Queen Letizia. What is your assessment of Catalonia? What is the symptom behind the events happening there? Is it the same thing that strengthened the positions of the nationalists?

Everything is specific, one should not do amalgamations. But this is a very serious topic. And unfortunately, I have the impression, traveling lately and listening to different messages that people seem not to be well informed about the claim or the topic of independence. Spain needed 500 years to become one country, this is why such moments are so painful. I hear constantly that Prime Minister Rajoy, or the government or Madrid, oppressed people or took extraordinary measures. But this is not just Madrid, it’s 16 other regions, if one is doing things without consulting the others, this is not a matter for the central government, but for everyone else. The rules apply to everyone, the constitution applies to everyone, these are things that I find as a very dangerous precedent for the whole of Europe because we know in which countries, starting with the country where you live (Belgium), there are such situations. This is something that has to be solved very carefully, cautiously, with much dialogue, intelligence and calm. Because if we only leave room to the bombastic, the escalation is inevitable, and it would give ideas to others. For example, I was impressed when images of collisions were shown in the streets (in Barcelona), with I do not know how many injured, but no injuries have been done in the hospitals. A few people only. And figures were thrown – 800 wounded. This is terribly dangerous.

No one believed that Brexit would happen …

… But they woke up, and I think most people regret it.

But is it possible to get things back?

If England could reverse course, it would be the most celebrated event, but it is hardly possible. This precedent weighs on Europe.

I have met with the heir of the Austro-Hungarian crown Otto von Habsburg, in his capacity as MEP. He was a very convinced European with a huge contribution to the enlargement of the EU. Why are people of your category, European monarchies and their heirs, so pro-European?

We are not a sect or a club, but by responding quickly, I will say that the monarchs are watching one generation ahead and not four or five years ahead. And from there, they already see the meaning of a united Europe, and of what we strive for all.

Regarding Otto Habsburg, his dada, if I can say, was the Danube, as a vector of trade, of culture. And I often say, this eighth corridor has potential not used not only for transport but also as a cultural axis that connects the new and the member countries in a historical way, not only economically. It was Otto’s favorite subject. And thank you for putting me in the Otto category because he was for me the summum of Europeanism and statehood.

Thank you very much for this interview.

Thank you for the interesting questions.

—-

Симеон Сакскобургготски: Трябва да оставим следа, след толкова години изолация

В ексузивно интервю в двореца Врана на 17 ноември 2017 г., Симеон Сакскобуррготски сподели мисли в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС.

Ваше Величество, много са малко моментите, когато светът говори за България, и сега предстои такъв момент с предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Преди това за България се говореше много в световните новини когато Вие се завърнахте в родината си от дълго изгнание, спечелихте парламентарните избори през 2001 г. и станахте министър-председател. Как оценявате този исторически шанс България да получи международното внимание, което несъмнено засужава?

Председателството наистина е исторически момент и шанс, естествено. Аз си спомням още преди години, споменах, че трябва да се готвим за такъв момент. Мисля, че беше през 2009-а, когато казах, че трябва да се готвим за (председателството през) 2018-а. Тогава събеседниците ме изгледаха, сякаш съм извънземен, затова, че говоря с девет години или с осем години напред. Но сега вече сме тук, председателството се изтегли (с шест месеца напред) заради Брекзит, и то е много важен момент. Личното ми мнение е, че трябва да сме подготвени и въобще да изнесем председателството по един изряден начин. Но също така личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС, и дали този начин на ротация въобще ще бъде възможен, така че we might as well да се постараем сега да направим необходимия ефект.

Но нали не намеквате, че има опасност дотогава ЕС да го няма?

Не, чукам на дърво, аз съм убеден и запален европеист, пък и не виждам нищо по-добро за отделните страни членки. Извън него, те едва ли биха могли да постигнат нещо.

А как ви се струва геополитическата обстановка, големите предизвикателства, войната в Сирия, Русия, Турция, емигрантскта криза, не са ли това рискове за българското председателство?

Винаги са възможни неприятни и тежки моменти, но да се надяваме, че всичко това ще може да се поеме по един балансиран начин, и в крайна сметка, ние да си гледаме и нашите интереси, защото имало е случаи да се разсейваме и да излезем от контескта по теми, които нито са по нашата компетентност, нито по които имаме възможност да повлияем.

Имаше един български президент, който обичаше да се кара на Русия…

Ето, и това са неща, които аз мисля, че са твърде небалансирани и неразумни, и не говоря само за Русия, да предизвикаш която и да е от по-влиятелните страни е негативно за нас, но се случва. А тук напоследък отново са се развили тези, бих казал в кавички „страсти“, дали човек е русофил или русофоб, сякаш не сме се научили от 150 години на нещо малко по-нормално и по-прагматично.

Изглежда не помнят завета на Вашия баща…

… а да, модната фраза…

„Винаги с Германия, никога против Русия“…

…приписват му тази фраза…

… ама той наистина изглежда го е казал, има исторически свидетелства…

Да, възможно е, пък и в онзи контекст е било логично. Аз пък казвам, винаги с Европейския съюз, а пък да не тръгваме против дадени страни, защото не е в наш интерес. Пък и като погледне човек картата, се вижда къде сме. Трябва също да се държи сметка за точното място на България.

Във Вашия живот вие сте отдавали голямо значение на съседи на Европа, от другата страна на Средиземно море, мисля за Мароко. Но Европа не обръща също толкова внимание на тези страни, поне до момента, докато тръгнат емигрантите от бреговете на Либия…

Да, такива постоянно пристигат в Испания, и в Италия, разбира се. Знаете ли, инициативата за Средиземно море е част от дневния ред на Европейския съюз. Разбира се има и други приоритети, но това е нещо много важно, защото части на Европа са много уязвими.

Най-важнен приоритет на българското председателство ще бъдат Западните Балкани. Има логика нали?

Да, това е много логично, полезно, това ни засяга пряко.

А какво България би могла да направи, за да помогне на Западните Балкани по пътя към еврочленството? Може би да бъде самата тя един добър пример за нов член?

Това разбира се, а също да бъде полезна с опита си, това са години опит, а също имаме взаимен афинитет с тези страни, който винаги улеснява диалога .

Разговарях с европейски политици и дипломати, които познават добре България в периода, когато страната се приближаваше към членството и Вие бяхте премиер. Един от тях каза, че по онова време българските политици не са вярвали, че членството е възможно, те са се опасявали, че това са лъжливи обещания. Впрочем той добави, че Вие сте изключение, защото сте били по-голям оптимист. Помните ли тези настроения?

Членството в ЕС изглиждаше като един сън, докато се видя, че има някаква пролука или възможност, или светлина в края на тунела. Но в началото изглеждаше почти невъзможно, и колкото и да е било мое желание и амбиция, аз също не очаквах, защото имаше много пречки, много трудности, и разбира се това трябваше да си го преодолеем ние. Защото и вътрешният фронт не беше за пренебрегване, нали. Но аз мисля, и това са вече исторически факти, подкрепата за Европейския съюз беше почти всенародна.

Казвате „вътрешен фронт“, какво по-конкретно имате предвид?

Винаги има такива, които се противопоставят на новото от административна гледна точка, от всякаква друга… Имаше хора, които считаха, че това напредва с прекалено бърз ход, в смисъл, да се промени всичко.

Няма да ги назовете с имена?

Не, защото позициите могат да се намерят в архивите, от протоколите или от медиите.

Сега изглежда много тривиално, че сме в ЕС.

Нали? А то какво беше…

Ама използвахме ли го, това членство?

Ако човек тегли една черта, без всякакво съмнение, резултатът е позитивен. Аз често си мисля, като се нареждам на някоя опашка по митниците на летищата, какво значи, че преминаваме без паспорти и бързо. Докато хората в другите опашки, от други страни от света, се мъчат. В моя живот съм изпитал и видял тези мъки. Факт е, че хората могат да пътуват, да не говорим за инфраструктурата и за парите, които са постъпили тук.

Хората могат да пътуват, но това е също причина за обезкървяването на нацията, защото много хора решават, че ще си подредят живота по-добре на друго място. България я напускат много млади и добре подготвени кадри…

Да, напоследък дори виждам, че някои от инвеститорите се оплакват, защото няма достатъчно подготвени кадри. Но това е също въпрос на пазара. Като се разбере, от страна на някои от нашите, които работят в чужбина, че тук има възможност да се реализират, аз очаквам много от тях да се върнат към българския пазар отново.

В живота си сте се занимавали и с бизнес. Какво по Ваше преценка очакват чуждестренните бизнесмени да се промени у нас към по-добро?

Аз много често пътувам, пък и се срещам с хора, разговаряме, и чувам мнения, понякога и критики. Както казвате, аз произхождах от частния сектор… Например прекалено бавната процедура да се регистрират дружества, чисто административни пречки, които днес могат много лесно да се спестят. Вместо фамозните процедури да са на едно гише, това наистина е желателно.

Сигурно като премиер сте си дал сметка колко е трудно да се правят реформи в България…

Но не само в България. Разговарайки с колегите ми по онова време си давахме сметка, че една администрация, която е по природа неподвижна, когато усети, че има нещо ново, си има и защитната реакция.

Сигурно сте бил по-голям оптимист, когато казахате, че за 800 дни реформите ще дадат резултат…

Тук ми извадиха душата с тези 800 дни, а всъщност, ако не са били 800, може би са били хиляда, но са се променили много неща. Може би аз надценявах трудолюбието и желанието да се модернизираме, идвайки от частния сектор и виждайки динамиката. Но общо взето, стига да се проверят обективно фактите, стигаме до заключението, че много неща се промениха за три години.

Медиите тогава много ви критикувахме и за това, че казахте, че на българите трябва да им се смени чипа…

(Смее се) Да, ама сега го казват всички. Значи не съм били съвсем нестандартен. Ама и в толкова други страни го има същото явление, с липсата на новаторско мислене, или на приемане на новото. Не сме най-неспособните, или най-бедните. Трябва да бъдем обективни и да не се самобичуваме. Това не води до никъде.

А не мислите ли, че за една нова страна-членка председателството е шанс да се преодолее манталитета „ние“ срещу „те“ от Брюксел, че сядайки за първи път зад волана, това е шанс за достигане до зрялост? А също и за малко ограмотяване на българите на тема ЕС, защото нека си го признаем, дори и медиите не винаги знаят какви са правомощията на различните европейски институции?

Вие сте прав, председателството е шанс да се обясни на публиката, защото много хора погрешно казват, че председателството не е нищо специално. Това трябва да се обясни, за да може всички да се почустват съпричастни с един толкова престижен за страната ни момент.

Вие сте в борда на председателството, заедно с други изтъкнати личности, какви задачи сте си набелязали?

Тепърва ще установим това, проведе се първата среща, която беше ориентировъчна и много интересна.

Трябва ли да се противопоставяме на Европа на две скорости?

Ама Европа на две скорости не може да зависи от нас. Едно е да си имаме мнение, друго е какво е реализируемо. Аз мисля, че е хубаво да наблегнем на образованието, на новите технологии, защото имаме много способни хора и това го знаят в чужбина. Иначе аз изцяло споделям приоритетите, които са оповестени. Но на тази среща аз казах, че не трябва да сме прекалено амбициозни, в смисъл да се опитваме да покрием прекалено много приоритети, а да се съсредоточим върху няколко приоритети, които наистина да са такива. Трябва да оставим белег от това председателство, като „нова“ в кавички държава, но също, след толкова години изолация, като страна, както казахте, in the driving seat.

Икономическата криза в ЕС засили позициите на популисти и националисти в много страни членки, националисти има и в българското правителство. Те представляват ли риск за председателството? Или просто се опитват да получат парче от тортата?

Аз не бих казал последното. Аз мисля, че трябва да се гледа по-глобално. Това са циклични явления, заради кризата, може би заради бежанците, винаги е лесно да се мобилизират дадени среди или хора. Но трябва да гледаме важното, а не да сочим нещо, което не е от застрашителни пропорции.

Вие познавата добре Испания, виждам близо до вас снимки на кралското семейство, на предишния крал Хуан Карлос и на сина му Фелипе и съпругата му, кралица Летисия. Каква е оценката ви за Каталуния? На какво е симптом случващото се там? Сигурно на същото, което засилна позициите на националистите?

Всяко нещо е специфично, не може да се обобщава. Но това е много сериозна тема. И за съжаление имам впечатлението, пътувайки напоследък и слушайки различни мения, че хората като че ли не са добре осведомени за самата претенция или тема за назависимост. На Испания й бяха нужни 500 години, за да стане една, затова такива моменти са твърде мъчителни. Аз чувам постоянно, че премиерът Рахой, или правителството, или Мадрид потискали едни, или вземало извънредни мерки. Ама това не е само Мадрид, това са 16 други региони, ако единият е тръгнал без да се консултира с останалите, това само по себе си не е въпрос на централното правителство, ами на всички други. Правилата важат за всички, конституцията важи за всички, това са неща, които намирам за безкрайно рисков прецедент за цяла Европа, защото знаем в кои страни, започвайки със страната, в която живеете (Белгия), има такива подобни ситуации. Това е нещо, което много предпазливо, внимателно, с много диалог, разум и спокойствие трябва да се реши. Защото ако оставим само бомбастиката, ексалацията е неизбежна, а пък и дава идеи на други. Например, направи ми впечатление, когато бяха показани картини от сблъсъци по улиците (в Барселона), с не знам колко ранени, в болниците не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души само. А се хвърляха цифри – 800 ранени, това е страшно опасно.

Никой не вярваше, че Брекзит ще се случи…

… Ама се събудиха, и мисля, че повечето хора съжаляват за това.

Но нима е възможно да се върнат нещата назад?

Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, но едва ли е възможно. Този прецедент тежи на Европа.

Познавах наследника на Австроунгарската корона Ото фон Хабсбург, в качеството му на евродепутат. Той беше много убеден европеец с огромен принос за разширяването на ЕС. Защо европейските монархии и техните наследници са толкова про-европейски настроени?

Не сме някаква секта, или клуб, но отговарайки бързо, ще кажа, че монархиите гледат с едно поколение напред, а не с четири или пет години напред. И оттам вече виждат смисъла на една обединена Европа, и на това, кък което се стремим всички.

Знаете ли, за Ото Хабсбургски, неговото dada (любима тема, на френски), ако мога да кажа, беше Дунава, като вектор на търговия, на култура. И аз често го казвам, този коридор, осми, има потенциал, който не е използван, не само за транспорта, но и като културна ос, която свързва новите и страните чланки по един исторически начин, не само икономически. Та на Ото гова му беше любима тема. И Ви благодаря, че ме поставяте в категорията на Ото, защото той за мен беше сумумът на европеизма и на държавничеството.

Много Ви благодаря за това интервю.

Аз Ви благодаря за интересните въпроси.

Цитати и препечатки са разрешени само с посочване на източника BulgarianPresidency.eu