Our regular contributor Milena Dimitrova this time talks to a young woman who works in Glasgow and is trusted in her company for her skills to win the trust of customers. Milena’s interlocutor says in Bulgaria there are similar businesses like the company she works for, but they focus on other, more technical issues. She says she could come back to Bulgaria, but not now.
Morika Georgieva: “I was 16 years old when I left for Thailand, and I graduated there from a wonderful college on the British system and with British teachers. I moved to Glasgow University, I spent the third year in Spain under the Erasmus programme and returned to Glasgow. Now I’m working in a software company, I’m dealing with corporate clients, My responsibility is to retain them. The project I’m doing is new and interesting. What I’m doing is assessing to what extent our corporate customers need us and to what extent our company is helpful for their business. I turn the communication the other way around, I show them that without us they could not succeed.
The company I joined needed exactly what I was interested in doing at the university. I studied psychology and specialised neuroscience, I was interested in all kinds of research. While I was studying, this was not yet something companies were doing, but it turned out they needed such things. When our big clients were under pressure from the competition, they demanded and began paying for such psychological science. I succeeded several times retaining important corporate customers. I developed a theoretical and practical framework for retaining our existing customers. Fortunately, they have trusted me and I am currently building this framework at company level.
At the moment I could not judge the business environment in Bulgaria. What I do is difficult to sell in Scotland – we are talking about customer success management, because it’s hard to sell as an idea to just any business. The idea is 12-13 years old, it started in America and London, and several people have been practicing this kind of management also in Berlin. In Scotland, I found four companies doing this. It takes a lot of time for people to understand that they need such expertise.
The reason I do it here in Scotland, in Glasgow, where I live, is that I have confidence in my skills. I have the support from the company’s management as I manage to rationalise my actions and showcase, explain things. The company sells software for hotel and restaurans, and this software helps them do better their business.
In Bulgaria there are programs that resemble our software, Bulgaria is generally a good place for the development of digital business. I recently realised that there are a lot of companies that have started such a business in Bulgaria, but they are betting on the technical part, while we focus on reatining our clients.
Comparing tourism in Bulgaria and Scotland would be difficult. Bulgaria has a stronger base for tourism, starting with the distinctive climate, there are many touristic places in Scotland but they are only visited for a short time of the year. I have the feeling that the Scots are much more [than Bulgarians] encouraging people to go around, to get to know their historical heritage, the old ages. Scots are much more eager to go out. Many people have turned it into a habit to go hiking on weekends and the conditions for tourism allow it. For example, there are clear markings so that even a less experienced hiker would find their way easily.
My parents think I’ve gone through many ideas and they are happy, they support me. I do not think they worry about me as they did before.
Business is not the first thing I’ll think of if I decide to leave Glasgow and go somewhere else. I had the chance to go back to Bulgaria and I’m not saying that I won’t go back. I have colleagues working in big companies [in Bulgaria] and earning good salaries. But I do not think I’ve done enough to come back, I’m 23 years old, and I’m so lucky to be mobile in the world. Getting back now sounds illogical to me. I really love what I do, and this is what is driving me forward. Sometimes there may be other motivations – – people sometimes move because they fall in love or simply because they want to travel.”
Морика Георгиева, Глазгоу: Не съм направила достатъчно, за да се върна
Нашият редовен автор Милена Димитрова разговаря с млада жена, която работи в Глазгоу, където фирмата, в която работи, е заложила на уменията й да печели доверието на клиентите. Тя казва, че в България има подобни фирми, но се фокусират върху по-технически въпроси. Казва, че може да се върне, но не сега.
Морика Георгиева: “Бях на 16 години, когато заминах за Тайланд, и завърших там прекрасния колеж Бромзгроув по английската система и с британски преподаватели. Преместих се в университет в Глазгоу, изкарах третата година в Испания по програмата „Еразъм” и се върнах в Глазгоу. Сега работя в една софтуерна компания, занимавам се с корпоративни клиенти, отговорна съм да ги задържаме. Проектът, който се занимавам, е нов, интересен. Това, което правя, е да оценявам до каква степен корпоративните ни клиенти имат нужда от нас и как компанията проправя бизнеса им. Т. е. обръщам комуникацията– показвам им как без нас не биха могли да успеят.
Компанията, в която попаднах, имаше нужда точно от това, което ми беше интересно в университета. Учих психология и специализирах невронауки, породи ми се голям интерес към всякакъв тип изследователска дейност, да проучвам какви фактори влияят на атмосферите, които може да са бизнес среди или изследователи. Докато учех, това не се правеше, а се оказа, че има нужда. Когато големите ни клиенти бяха атакувани от конкуренцията, започнаха да плащат за услуги, пригодени за специфичните нужди на техния бизнес и операции. Получи ми се няколко пъти да спася корпоративни клиенти. Направих теоретична и практическа рамка, с която се стараем да запазим съществуващите клиенти. За мое щастие ми се довериха и в момента в компанията доизграждам тази рамка.
В момента не бих могла да преценя бизнессредата в България. Това, което правя, ми е трудно да го наложа и в Шотландия – мениджмънт на успеха клиентите, customers success management – защото е трудно да се продаде като идея на всеки бизнес. Съществува отпреди 12-13 години, започнало е най-напред в Америка и в Лондон, а няколко души да практикували този вид мениджмънт и в Берлин. В Шотлания намерих четири фирми, които правят това, тъй че трябва много време, докато хората разберат, че имат нужда от такъв мениджмънт.
Причината, поради която го правя в Шотландия, в Глазгоу, където живея, е, че ми се гласува доверие. Имам някаква подкрепа от ръководството, докато успявам да рационализирам действията си и да показвам, да обяснявам нещата. Компанията предлага софтуер за мениджмънт на хотели и ресторани, и точно този софтуер им помага да си оправят бизнеса.
В България има такива програми, които приличат на нашия софтуер, по принцип България се оказва доста добро място за развитие на дигиталния бизнес. Наскоро разбрах, че има немалко фирми , които са започнали в България подобна дейност, но залагат повече на техническата част, докато ние държим да работим с клиентите си.
Да сравнявам туризма в България и Шотландия би било трудно. България има по-сериозна база за туризъм, най-вече климътът е различен, в Шотландия има разнообразни места, но те се посещават само за кратко време в годината. Имам чувството, че шотландците много повече насърчават хората да обикалат, да опознават историческото си наследство, старините. Те имат по-голяма нагласа хората да излизат. В събота и неделя е нормално да катериш планини, създават си повече условия – например екопътеки, където и хора без опит биха се оправили.
Родителите ми смятат, че съм минала през много идеи и се радват, подкрепят ме. Не мисля, че се тревожат за мен повече, отколкото преди.
Бизнесът не е първото нещо, за което ще си помисля, ако реша да си тръгна от Глазгоу и да пътувам нанякъде. Имала съм възможност да се върна в България и съм далеч от мнението, че не мога да се върна. Имам колеги, които работят в големи фирми и изкарват добри заплати. Но не мисля, че съм преживяла достътачно, за да се връщам, аз съм на 23 години и имам огромния късмет да бъда подвижна по света. Да се връщам сега ми звучи нелогично. Много обичам това, което правя, и то в момента ме води. Някой ден може да има други мотивации – човек и добре да живее, понякога се влюбва, или му се приисква да пътува.
Leave a Reply